(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко.
Дърветата ме наплюха с листа.
И реших, че съм мръднал, защото
голо клонче ми стори знак,
мръсна дума в небето прочетох,
на пазара видях Пастернак,
а в градинката - Чехов.
Площадчето мърляво, дрипаво, циганско. ...