Обичам те.
Ах колко те обичам.
Макар във тебе да съм гост.
От малък името ти сричам.
Започваш там, при Дунав мост.
Простираш Дунавската равнина.
От там преливаш, сякаш си симфония,
през Черни връх на Стара планина
и свършваш чак след Македония.
Красива си, ухаеш на море.
Незнайно как, във пазвата си скрила
безкрайно синьото небе ...