Защо сте си вирнали толкоз главите
и тъпчате хора невиждайки пътя?
И винаги всичко ви знаят устите,
а чуждото щастие вашето гърли.
В душите ви дишат животи,
рушени безсрамно, от скука.
И щом не се пее по вашите ноти
цялата песен отива в боклука.
Да знаете всичко се връща,
и не всичко което лети се яде.
Съдбата щрака с пръсти и се преобръща-
от лъскав паун се превръщаш в прасе.