Защо жената на художника не може да рисува?

Jan 20, 2016, 7:50 AM

Poetry » Other

674 0 5

На Д.

Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва?

А щом заспи… понякога светът ѝ става цветен.
И не в картини той тече, а в стихове и песен…
И тя се смее тихичко. И е така щастлива.
Защо наяве този смях така не ѝ отива?

Жената на художника не може да рисува.
Че е добра със четката, дори не се преструва.
Рисува сиви залези… И тихичко мечтае
да изсънува времето… Ех, колкото остава.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-21T15:09:02+02:00

Не е за завиждане...!!!
radiola (Рада Димова)

2016-01-20T18:05:30+02:00

Много хубаво стихотворение! Предполагам, че въпросите са риторични. Ако аз трябва да отговоря, бих отговорила - защото някой и е отнел всички цветове, оставил и е само сивото. Често това се случва и без да е художник главният виновник!
Eia (Росица Танчева)

2016-01-20T15:09:17+02:00

Силна творба.
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-20T13:11:38+02:00

Изящно и тъжно стихотворение! Всъщност то е валидно за жената на всеки творец и аз разбрах образа на художника обобщаващо. Защото творецът пребивава почти изцяло в Другостта, която погледнато одушевено, бихме могли да оприличим на негова любима, а тогава жената остава в самота и тихичко мечтае за майсторски написания финал. Поздравление, Нели! Много силна творба.
limeruna (Йоана)

2016-01-20T10:32:19+02:00

Защото няма любов... Тя е "жената на художника". Не неговата любима, слънце или поне добър приятел. Не е нужно да си изпипан творец, за да се радваш на цветовете. Но между двамата има някаква отчужденост. Кой от двамата е виновен за положението, не се знае, но аз така го усетих Хубав стих...