На Д.
Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва?
А щом заспи… понякога светът ѝ става цветен.
И не в картини той тече, а в стихове и песен…
И тя се смее тихичко. И е така щастлива.
Защо наяве този смях така не ѝ отива?
Жената на художника не може да рисува.
Че е добра със четката, дори не се преструва.
Рисува сиви залези… И тихичко мечтае ...