Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото,
наново няма да се възроди.
Изкорениш ли ме, недей със злото,
да наторяваш следващи съдби!
© Данаил Таков All rights reserved.