Защо ли не поисках на заем глътка обич?
Защо ли не приех от залъка на гладния?
Последната троха раздадох щедро,
прехранвайки негладната душа на сития.
Защо ли... охлаждат въпросите тавана ми,
а зъзнат отговорите пред прага ми,
не се научих да разгадавам смисъла,
през тях съм минала със вятъра в душата си.
Защо ли още много мое е останало
по белия перваз на птичия ми залез,
намерени крила съм носила по съмнало,
а моите, подрязани, са плакали от жалост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up