Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед.
За къде ли бързаш толкова, не зная.
Времето е цялото пред нас.
И други бързали са, а какъв е краят
страхувам се дори да мисля аз.
Пътуването вече не е удоволствие,
не е удоволствие, а постоянен страх.
Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие, ...