ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Apr 30, 2006, 1:38 AM

ЗАЩО ЛИ, КОГАТО ОСТАНА САМ?  

  Poetry
661 0 5

 

 

Защо ли,

когато остана сам,

взимам молив, снимка

и топче бяла хартия?

 

Защо ли,

когато остана сам,

търся на чувствата мои

отдушник в думите свои?

 

Защо ли,

когато остана сам,

към теб постоянно

мисълта ме отвежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

за нечия усмивка отново

не искам да губя надежда?

 

Защо ли,

когато остана сам,

си спомням с болка много неща,

но не искам да се предам?

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, които са го прочели! Диана, не! Не ми олеква! Просто много бе боли и нещо извън мен или ,може би нещо в мен, ми реди думите. Те и по тази причина не се подчиняват на никаква стихотворна стъпка (ябм, хорей, анапест или бог знае каква още) или ритъм. Не мога да го опиша. Но определено боли. Навярно докато се превърна в невидим за другите.
  • Олеква ли ти ,като напишеш подобно нещо?Щото аз като чета ми се реве...
  • Човек може да избяга от всичко и всеки, но не и от себе си! Поздрав!!!
  • Не се предавай, въпреки спомените!
    Хубаво е, Вили, отговорите не винаги помагат!
  • И не се предавай!
Random works
: ??:??