Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш
и свободата оживява край брега?
Скалисти рифове безкрай целуваш,
магията ти там, край фара, ни събра.
Нима не си вълшебство мило,
вълните ти солени – каква магия?
В сърцето си и днес си приютило
на обичта ми светлата стихия. ...