Защото щом си тръгна от живота ми,
реших, че ми е време да порасна,
и думите... изгубиха се в нотите
(тогава я надянах тази маска).
Тъгата от лицето си прикрих,
разтегнах устните си сполучливо
и само късно вечер всеки стих
нашепваше ми, че... не съм щастлива.
Мълчанието после го топеше
със гръм и трясък утрешният ден,
но маската, каквато и да беше,
не стигаше за тишината в мен. ...