Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг,
как дишат във омразите си върли?
И кефят се във Twoo и във Facebook,
защото тамо пъпът им е хвърлен?
Любовни стихчета на килограм.
И псевдо социални финтифлюшки.
И нейде на небето – аз си знам,
се кефят Вазов, Яворов и Пушкин.
И аз забивам в Нищото петѝ.
И камъни във мен небето кърти.
Когато цял един Народ крещи,
не знам защо поетите са мъртви.
И чудя се защо ли им чета
безкрайните словесни пируети?
България умира за света
в бездарността на своите поети.
© Валери Станков All rights reserved.