З А Щ О М Ъ Л Ч И Ш
Защо мълчиш? Животът си отива.
Прекрасно е, че двамата сме с теб!
Защо мълчиш, когато, ме обичаш
и устните ти топли ме зовът?
Почти в превала вече сме на пътя.
Недей възпира порива политнал
да ме обсеби с двете си ръце!
Жадувам го от обич премаляла.
Защо мълчиш! Отдавна аз съм луда
и тази лудост ще ме разтопи.
Усещам как от нея се смалявам ...