Apr 14, 2013, 12:44 PM

Защо на сбогом 

  Poetry » Love
568 0 2

Защо на сбогом с ръка

докосна тайно свойте устни?

Къде отиде и къде сега

ще да диря стъпките ти пусти!

 

А може би при друг любим

нощта те скри и те отнесе

и звездният далечен дим

до мен проплака като есен.

 

Градът е шеметно голям,

в света безброй са градовете,

но аз съм като призрак ням,

в който стенат ветровете.

 

И мисля си през тъжен смях,

дали на времето в пороя

такваз, каквато те видях,

пак ще те видя неспокоен…

 

И ти докоснала с ръка

усмихнати  и странни устни,

отново в звездната река

крило до мене ще отпуснеш.

 

 

 

 

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??