Защо не ме прибра,
когато бях в ръцете ти проклети?
Защо се подигра
и караш ме да пиша тез куплети
(кому са нужни те, ако не са сонети)?
Не съм ти гневен, не, дори не съм ядосан,
но знай, че нашата любов виси на косъм.
Нали бях само твой... та цели две години...
Защо внезапно би отбой, кажи... отговори ми!
Мълчиш, скатала нейде слабото си тяло.
Усмихната навярно и цялата във бяло.
Кажи защо ме върна към живота - ...