Вървя – не, тичам
по алея от отровни мечти
и думи изгубени сричам,
а от буквите ме боли.
Дъждът ме бие жестоко
с хиляди малки камшици.
Задъхан спирам...
поглеждам във локва.
Вътре някой се дави...
със спомени.
- Човече - питам - защо се убиваш?
- Не виждаш ли малко смисъл да бъдеш? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up