Защо обичам?
Облива бавно сълзата раната
горчива... Нежно я докосва и я
доубива! Сърцето безмълвно немее,
тупти без надежда и се врича
- защо ли реално обича?!
За да чувства веч само страдание?
За да моли за миг обич във вечността?
За да линее между плач и стенание?
За да мисли за грях любовта?!
И да сливам истина и лъжа,
сляп, ням и глух да си, ...