Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея,
сама бе тъжната върба,
далече птици плахо пак се реят
и всичко е една тъга.....
Върбата бавничко отпуска клони
към сивата и прашна земя
и листенце след листенце рони -
там, където не никне дори и трева. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up