Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото
в песен безнадеждна...
А беше младо, беше и зелено,
с кипящи сокове и пролетни вълнения,
безумно смело пред гръмотевици и урагани.
Роди се, за да покори света,
да бъде дом за птиците и нежност,
и да докосне райската врата. ...