Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели,
без теб пак будна срещах си зората.
Сега като въжета са се вплели
съмнения, разяждащи душата.
Не съм изящна роза от букета,
не съм принцеса, даже и наужким.
Нали това са твоите клишета?
А аз съм малка горска теменужка - ...