Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали,
но и защо ми го показвате сега?
Защо в живота сте с' сърца изстинали,
а топли са единствено в смъртта?...
Къде ви бяха думите за близост,
че чак сега открихте път към тях?
Е, късно е и за любов, за милост,
това поне във края си разбрах!... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up