Защо... Сега защо ти...
ЗАЩО СЕГА... ЗАЩО ТИ ....
Намери ме.
Защо?
Имаш нужда
от приятел.
Тук съм.
За теб.
И тази нощ.
Самотата
тъжен е ваятел.
Сърцето ми разбра.
Защо?
И душата, тъжната,
напълно разгада.
Разпали огън.
В разбито огнище.
В заровени в пепел
мъртви въглени.
Скривам сълзите
зад невинен хумор -
добре, че не можеш
да ме видиш.
Плачат очите,
а пиша красиво...
не би трябвало
да се разкривам
Защо сега...
Защо така...
Защо ти...
ТИ, невъзможна любов.
Защо тъга...
защо сълзи...
А толкова те чаках.
А съм само рамо
в труден момент.
Сърцето нямо,
без аранжимент
пътеката
своя
проправя...
07.01.09 из Цикъла " Луда Любов" аз съм само цвят лила, люляк съм...
© Нели Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Смешко" .. винаги има нужда от извинение за проявена грубост и неадекватно отношение
-
не, мила ,вече е абсолютно възможна и всеобхватна,благодаря на Съдбата за Него
-
повярвай ми
не съм предубеден
прочетох и имам навик като прочета ... тъпотия да гледам годините
за да не обидя ... децата
и чак тогава видях че това си - ти
няма нужда да пиша повече
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
... присъединявам се към мълчанието на Жоро.