През ситото на пролетното пладне,
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели
небето – като брюкселски ширит
и птици сипят скъпоценни трели,
в тревата низ от бисери е скрит.
И всяка твар и дребно буболече,
се радва, диша, пее и цъфти...
Защо си сляп, човеко? Недалече,
от тук в пръстта ще легнеш нявга ти...