Защо Бог не ни създаде с еднаква преднина,
а те хвърли във тъмница сам да търсиш светлина?
Защо едни се раждат с чифтове криле,
едни са призраци и просяци, други - принцове, крале?
Защо едни умират от болест, жега, глад?
Защо помилвал Си столетник, щом друг прибрал Си млад?
***
Защо сме гъвкави, а се пречупваме? - Трябва да опиташ пак!
Думите ако са кости, създай човек с глава, гръбнак...
© Милица Игнатова All rights reserved.
Миличка, прекрасен стих, точно в твоя неподправен стил, колкото силна и непоколебима, толкова крехка и нежна...Keep walkin'