Защо съм тук?

Nov 8, 2017, 5:44 PM

Poetry » Phylosophy

834 2 3

Есента почука с ледената длан,
по вратата на домашния уют.
Как не искам да оставам сам,
окован във мрак и кучи студ.

Дори камина да запаля нощем,
душата ми студена ще остане.
Пристъпвам в дома си, като гостенин.
Студът е с мен и ще ме хване.

Свети малък огън вътре в мрака,
една свещица на надежда властва.
Но вятър духна, врякна сврака.
и последната надежда ми угасва.

Защо съм тук, о дух на всемогъщия?
Защото смисълът се губи вече...
Чудя се дали съм още същия?
Или паднал, като други съм обречен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Violet_86 (Виолета)

2017-11-09T08:47:50+02:00

Със сигурност има причина, Иван... със сигурност.
iwanov91 (Иван Иванов)

2017-11-08T19:59:14+02:00

Благодаря за споделеното.
Прочетох, разбрах, запомних.
Благодаря отново Samadhi
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2017-11-08T17:54:45+02:00

Сами избираме къде ще сме и как ще се чувстваме утре. Ще споделя нещо, което написах вчера: Да,
имам свои мигове
злочести и трудни,
когато не знам как,
да обикна и туй
от що ме най боли?
И както поетът е казал,
тогава
уморяват се крилете,
и докосват дъно нозете.

Но…и там диря бряг.
Бряг – към изгрева
на надежда нова.
Бряг - до който
сред бури и вихрушки
корабът на вярата
непокътнат доплува.