Най-тъмно е преди разсъмване,
когато еретиците са изгорели
и кладите са лицемерна пепел,
притесняващи невинната зора...
Най-тихо е преди изстрела,
когато спусъкът е спрял
и барутът пълни дробовете
на куршумите със смърт...
Най-самотно е преди обичане,
когато плътта е увиснала
и всяка фибра е само маркиране
на тяло за пред хората... ...