May 29, 2006, 5:11 PM

ЗАЩО ЗАКЪСНЯХ... 

  Poetry
864 0 16
Закъсняло омъдрях
за всичките мои
истини.
От крясъците в душата ми-
идват на късове.
Тъпча като есенна шума
стари илюзии...
Стичат се сълзи.Миришат
на минало...
Че съм имала избор
на други посоки.
Много обиди преглътнах.
Още толкова прошки не дадох.
Закъсняло плача,
за забравени блянове
и отхвърлени мигове
на щастливо пътуване.
Целувам закъсняло
и милвам писма
неизпратени...
С толкова думи не казани.
Не знам докога ще съм тука
за спомени.
Няма и кого да попитам
защо закъснях.
Защо не спасих сърцето си
от онемяване...
Защо сега омъдрях
когато е толкова късно
за връщане.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно истинско е...изобщо...стихотворенията ти, които прочетох...всяко едно от тях е толкова истинско и изживяно, че се възхищавам...
  • нямам думи..
  • "Закъсняло омъдрях,а всички мои истини"
    По добре късно,отколкото никога!
    Поздрав!
  • ох, Веси! защо все закъсняваме?
  • Вълнение,емоция,послание!Поздрав Веси!
  • "Не знам докога ще съм тука
    за спомени.
    Няма и кого да попитам
    защо закъснях."
    Много искрен и дълбок стих!!!
  • Тъжно ми звучи, Веси. Но не безнадеждно..
  • Много хубаво Веси!Много!
  • браво веси!наистина много хубав стих6
  • Прекрасно е, Веси...Прекрасно е!!!
  • БРАВО!Много е красиво...Просто нямам думи!Докосна ме... /6+/
  • ...защото хората сме така устроени...няма съвършенни ...всички грешим..6
  • Мисля си ,че щом си минала отнякъде винаги можеш да намериш обратния път ако го потърсиш,ще го познаеш...иначе прекрасен стих
  • Много обиди преглътнах.
    ......................
    Няма и кого да попитам
    защо закъснях.
    Защо не спасих сърцето си
    от онемяване...
    Защо сега омъдрях
    когато е толкова късно
    за връщане.
    много е хубаво
  • "и отхвърлени мигове
    на щастливо пътуване"
    ПРЕКРАСНО Е!Наистина.
  • Докато има път назад, все още може да се върнем. Хубаво е Веси, много!
Random works
: ??:??