Защо? Защо? Защо?
... понякога опитвам да реша и най-неразрешимите въпроси.
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама.
И добротата чезне – яко дим! – и всеки миг на Обич е измама.
Защо Луната с ятаган сече дори и най-прекрасните ми мисли?
Защо, когато младо бях момче, бях лудо влюбен в хората лъчисти?
И кой съм аз? Мъдрец, или глупак? И утрешният ден какво ми носи?
Бях кълбовидна мълния по мрак! – кълбо от неразплетени въпроси.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Защо ли?
-
Отговорила съм си на доста въпроси. Това, което пишете се отнася за някои хора, не за всички. Не смятам, че това е така - "всеки миг на Обич е измама" . Ако това, а и някои други обобщения се отнасят за всички, аз нямаше да съм жива и да съществувам. Наред с тези "въпроси" има и чудеса, които осмислят живота ни. Не съм непоправим оптимист, дори много се дразня на безпочвения оптимизъм, но никога не е само лощото. Трябва да има равновесие във всичко в този свят, иначе няма да има живот.
-
Въпросите са присъщи на отворената душа, само доволният глупак никога нищо не пита.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
