Dec 27, 2011, 4:19 PM

Защото 

  Poetry » Other
765 0 21

Защото опустява
безлирично времето,
премито в недоверие
и премълчани истини,
и затова с нахъсан крясък
във сърцето
с безмълвие редя
заглъхналите рими.
Защото
все ми идва в повече
да коленича
пред измислени герои,
да си представям
свят, във който
е принцът ми, 
облечен в нови роли.
И затова
се свивам във черупка,
която по калъп е
и не стяга.
От мидата
се ражда перличка.
от мене - тишина,
която ми приляга.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??