Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост,
Животът внезапно ни сграбчва
и в най-слънчевата постеля
заподрежда последното ложе.
Небето разтвори недра от молитви,
в очакване да пречупи съдбата.
И защото във тъжна, самотна постеля,
Любовта умира като Богиня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up