Слънцето умира с малко думи,
вината нежна е и лека - като ден.
Във гръб убивам с лесните куршуми
(и себе си убивам - но пред мен).
В затвор лежах - защото те обичах,
смъртта гостуваше във тесния ми двор.
Оцелях без сълзи - като се отричах,
(разбрах какво е, мъжки кръгозор).
Намерих смисъла в това да съм безсмислен,
обърнах болката в молитва за живот.
Измислих ролите в сценария прелистен
(за мен палача кръвен - ти си кукловод). ...