Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка.
Някоя камбана ще ни буди...
Всичко е от нас за нас, нарочно!
Никоя тъга не е присъда.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up