Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Nov 22, 2011, 4:24 PM

Защото 

  Poetry
1013 0 11
Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път,
не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
ранимото отсъствие на цялост.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.
Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава.
Дотолкова е тихо през нощта,
че няма как гласа ти да не чуя.
И в тази непрогледна тишина
наливам бавно спомена за чудо.
Наливам светлината, отразена,
в шепа дъжд,
събрана от очите ми.
Разделям се и после се владея.
Дано успея да се заобичам.
Дано успея да открия име,
с което да те нарека приятел,
или и този път ще се разминем
на границата с няколко понятия.
Не ми достигат думи да напиша
представата за друга вероятност.
А вътре в мен на пресекулки диша
едно несподелено с никой щастие.

 

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??