Защото аз съм вятър! Посоките ми са безмълвия. Но ти не ме разбра, нима си мислиш, че ще моля. Не моли вятърът любов. Не чака взривове от нежност. Той сам взривява себе си на кръстопът, разбъркал мисли и дихания, посипал жар от думи, запалва спомена със ехото на своето разпятие. Защото вятър съм, разпръсвам болката и оставям си единствено и само нежното докосване, което напролет с южните вълнения отново ще посея. Сега целувам на севера следите и леденея в клоните, но пазя в себе си усмивки със дъх на цъфнали бадеми. Защото аз съм вятър! Любов не моля и не прося! Разпръсвам я във своите посоки.
Жени, съвършен е стиха ти ...Думите наистина са твоя начин да рисуваш живота...Прекрасен е мила и ме докосна с изяществото на думите , така добре подбрани и описващи точно чувствата ... Увлякох се , но наистина е чудесен...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.