Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен.
От горести няма да страдаш.
Не ще се катериш по стръмни Голготи.
И никога няма да падаш.
Не ще ме осъдиш с прошепнато „сбогом”
на скръбни и пусти години.
И няма да скиташ, забравен от Бога,
по чуждите друмища, сине. ...