Oct 9, 2009, 2:11 AM

Защото...Целунало лятото зимата... 

  Poetry » Phylosophy
787 0 21

Гората - все още зелена и мокра.

Все още по нещо прилича на дом.

Със пъстри стени и прозорци,

до покрив изпълнен с живот.

 

Чирикащи звуци, усмихнати гъбки,

поляни със шапки от сухи треви.

Пътечки със щампи от стъпки,

записали приказки горски в следи.

 

Прегръщат се мокрите клони гальовно,

разказват със шепот легендата стара.

Как есента – красива, зла магьосница -

листата със пламък сърдито обгаря.

 

Съблича дърветата, с вятър ги бие,

а после ги милва със ледени длани...

Защото... Целунало лятото зимата.

И - да се върне - дало обещание...

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??