Sep 4, 2013, 8:51 PM

Защото друго не умея 

  Poetry » Other
887 0 2
Аз като пепел изгорях
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път,
погълнал дните ви безумни,
на всеки следващ кръстопът,
ще бъда с вас, ала безшумно.
Накрая, късно през нощта,
когато самотата идва,
в случайна падаща звезда
или в нечакана поличба, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??