Река. Светът ти се руши.
И падат само камъни в сърцето.
Летят. Спомен те души.
Ах, този спомен толкова ти пречи.
Тъга. Болката в очи.
И в тебе в миг проплакаха небета.
Така. Угаснаха лъчи.
И нямаш вече сили да ме гледаш.
Но аз. Реките ще стопя.
Щом съм те обикнал безусловно.
От страст. Защото си жена,
която ме изгаря цял във огън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up