Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк -
не спъвах кончетата там във въртележки,
а всяко беше пуснато на свобода
под дъжд от многоцветен смях-конфети.
Видя девойката с букет от свян -
да разпилява стръкчета по твойто ложе,
които избуяваха в градини с плам
благодарение на мъжкото ти можене. ...