ти ще крещиш и ще се каеш
жестоко ще проклинаш
ще се терзаеш
ще съжаляваш и ще страдаш
и с гняв ще срещаш утро
от болка денем ще е тъмно
нощите в безсъние ще светят
в студа от жега ще изгаряш
дните ти разкаяни едва ще кретат
ще пожелаваш други на инат
горчивото
на всяка сладост ще усетиш
ще се скиташ у дома си непознат
ще се молиш
ще разкъсваш
собствената грешна плът
на кръста ще умираш в мъки
в мъки ще възкръсваш
ще се отречеш от всичко и от мен
в спомена ще се завръщаш
за да търсиш път към мен
защото аз си тръгвам
© Виктория Стоянова All rights reserved.
Поздрави за поредното прекрасно стихче !