Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Mar 13, 2015, 12:26 PM

Защото съм жена 

  Poetry » Other
440 0 3

Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.


Гнездото във мечтите си подреждам
с разтупкано сърце и с лъх - тъга,
но пак с усмивката разплисквам
на болката очите със дъжда.

 

Защото съм жена, долюбвам
на залеза обагреното със душа.
Дори и в тъмното пак виждам
лъчи, как сплитат се в дъга.

 

Две длани на дете жадувам,
да ме прегърнат с топлота.
"Мамо, много те обичам" - 
знам, шепне моята дъщеря...

 

Защото съм жена, съм силна.
Защото майка съм - съм по-добра,
и затова не съм унила и сломена.
Потомка съм на Ева - първата жена...!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??