Сложи си ако щеш сто овчи кожи -
под тях прозира вълчият ти нрав.
От моя гръб извадих вече ножа
и пак, напук на всичко - оцелях.
Какво като си имам два-три белега?
Превърнах се в най-мъжкото момиче.
И някой ден ще пише на ковчега ми:
"Не съществува, а ЖИВЯ! Обичаше!..."
Разплаквали са ме и преди теб,
след теб ще ме разплакват дълго още.
Редя си на ухото втори ред
от обеците. И боде ме нощем ...