Jul 31, 2019, 7:52 AM

Защото съм роден да се вълнувам! 

  Poetry » Love
806 9 4

 

Аз може да се скъсам на парчета. 

Отвътре в мен гори, изпепеляващо. 

Не знам дали душата на човека, 

или перото ми е толкоз, разрушаващо... 

Но ти не искай да съм тих като река. 

Защото съм роден да се вълнувам. 

Море да съм, стихиен океан, 

за тебе, пълен с обич. До полуда... 

Не искай да живея във спокойствие, 

когато още себе си прегръщам. 

Ръцете ми не знаят, че си моя. 

По устните ми, жаждата е пустош... 

Не искай да съм силният ти мъж. 

Ще се изправя, но сега - на коленѐ, 

се моля, от очите твоят дъжд, 

да ги намокри, мойте рамене... 

Тогава ще съм твоята опора. 

Душата и сърцето ми изгарят. 

И всичко що раздал съм го на хората, 

за тебе във любов ще възкресявам. 

Но няма да се късам на парчета! 

Събирал съм се - цял за да ме имаш! 

Съдбата ни е срещнала за клетва, 

в която цял живот ще ме обичаш!... 

 

... защото аз ще те обичам повече... 

 

Стихопат.

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??