Когато съм самотна, а това се случва често...
Макар животът покрай мен безспирно да кипи.
Наоколо любими същества, приятели от детство.
А аз сама съм, мислеща единствено за теб в онези дни.
В началото се сещам за нощите след първата ни среща.
Усмивката си не въздържам... Въздишката не крия.
Не съжалявам, че те срещнах. Нежност исках да открия.
Все още съм щастлива, че те познавам и за теб копнея.
И времето минаваше. Обичах те. Ти в същото ме уверяваше.
Прегръщах те насън. Гласът ти нощем ме опияняваше...
Понякога желая отново да го чуя, но е късно и недопустимо.
Ако го направя... Ще се влюбя пак безумно в теб и непреодолимо. ...