Ще отида в храм и ще се помоля,
ще запаля свещ за теб, лъжецо!
Ще заплача от мъка и неволя,
ще закрещи заради теб сърцето!
И ти, без да разбереш, ще влезеш,
случайно някой вътре ще те бутне!
Ще ме чуеш и не след дълго ще си тръгнеш
от храма, проумял... от тебе той ще рухне!
Уплашен, дълго някъде ще скиташ,
разбиращ болките от хилядите ти лъжи,
които чак сега в очите ми прочиташ...
Уплашен, че никой не ще ти ги прости...
Разкаян, ще си дойдеш вкъщи... с нула сила...
ще съжалиш, че толкова си ме ранявал...
А аз с мъка всяка болка съм простила,
отдавна... без дори да си ме молил!!!
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!
© Мария All rights reserved.