Защото ти не искаш да ме чуеш

Jul 8, 2009, 11:05 AM

Poetry » Other

751 0 8

Небето седна във краката ми,
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе,
подритват слънцето, което
(събирам цяло в тънките си длани)
прилича на оранжево сърце.
Морето се превърна в локва,
страхливи риби с трескави очи
по пясъците бясно тичат,
соленото защото им горчи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Защото ти не искаш да ме чуеш

Want to read more?

Random works