Oct 3, 2014, 7:35 AM

Защото заваля тъга... 

  Poetry » Other
778 0 9

Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -

валсува ми се - може би дори е смешно,
без дъждобран и боса; и щастлива,
с прилепнала по кожата ефирна дрешка;
и не порой, мелодия да се излива.

Очи притварям и запявам. Заваляло...
До мен поне един да затанцува -
съблякъл срам, тревоги, с жадно тяло -
светът ще се усмихне, ми се струва.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Енергията в стих, нали?
    Поздравявам те за тези думи.
  • Прекрасен стих, Таня!
    Заредена си със светлина!
  • Вече танцуват, Таня! Тук са - Ивелина, Галя, Стефан, Яхя, Красимир... Брой и мен! Малко съм патрав в краката, ама то - умението, не е чак толкоз важно...
  • На мен ми се струва, че тези хора се изпариха, сюблимираха в едно ново съзвездие! Виж, само днес колко творби има посветени на това!
    Браво, чест им прави на пишещите,а тези които си отидоха- Бог да ги прости!
  • Болка е, болка. И често защо вали тъга...
  • Ех, Таня...
  • Тъжен дъжд в нас вали....
  • Написано с болка...поетично красиво и по човешки истинско!
  • С болка от трагедията, сполетяла Г. Лом и съболезнования към близките на починалите!
    Доколко сме съпричастни с чуждото нещастие? Не можем да изживеем всяко страдание, защото това ще ни съсипе самите нас! Но можем да помълчим в знак на съпричастност! Дори когато близките ни си отидат от нас, пак намираме сили да се усмихнем - нормална защитна реакция. А понякога просто сме така безсилни пред тъгата, че единственото, което можем да направим, е да освободим цялата си положителна енергия, за да потушим крясъка на душата...
Random works
: ??:??