Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно,
без дъждобран и боса; и щастлива,
с прилепнала по кожата ефирна дрешка;
и не порой, мелодия да се излива.
Очи притварям и запявам. Заваляло...
До мен поне един да затанцува -
съблякъл срам, тревоги, с жадно тяло -
светът ще се усмихне, ми се струва.
© Таня Донова All rights reserved.
Поздравявам те за тези думи.