Защо ли има хора като теб,
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо дълбоко отмъщаваш и мислиш,
че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още
защо света над мен се строполи,
защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно,но все още те обичам,
макар да зная,че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъднатата ми докрай любов?