krchernev (Красимир Чернев)
188 3100

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Заскрежен акварел 

Трепери домът ми

под вълчия вой на Северняка…

Отдолу  -  морето антично приглася му

с хилядолетен елински хор.

Тактуват прозорците безкрайна соната -

витраж от премръзнали арфи,

а аз  -  пия късното вино

и мрачен   -  се нахъсвам за бой.

Бой със пряспата, затрупала двора

и гушнала прага,

бой със злите медузи на утрото,

дето целуват като снежни жени…

Като меч ще размахам лопатата,

заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,

за да тръгне денят по своите вчерашни -

незабележими следи…

 Красимир  ЧЕРНЕВ

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

• Rimoza (Кръстина Тодорова)

  2014-02-02T11:54:43+02:00
  "Като меч ще размахам лопатата,
  
  заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,
  
  за да тръгне денят по своите вчерашни -
  
  незабележими следи…"
  .................................................
  Има битки, в които няма победители и победени, всички са губещи...
  Надявам се битката на твоя лирически да не е от тези, пожелавам успех и на него, и на талантливия му автор! Поздрави!
• valqka (Валентин Василев)

  2014-01-31T10:22:05+02:00
  Направо чух вълчия вой на Северняка и се нахъсах с теб ...! Поздрави, Краси!
• Регина (Радост Даскалова)

  2014-01-30T17:28:27+02:00
  думи по ръба между живописното и хумористичното - интересен стил.
• Sanvali (Санвали)

  2014-01-30T10:02:21+02:00
  Да, Краси, стиха предразполага за размисли.
  
  Много често хората потъват единствено в Бита, който е на повърхността и забравят за ефирността на Душата и дълбокото на Същността си! Но всеки избор има цена, която плащаме.
  
  Поздрав за хубави стих!
• Ена (Елена Гоцева)

  2014-01-29T19:44:00+02:00
  
  !!!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-01-29T15:47:11+02:00
  Ех, Краси, закъде сме без старите следи! Това са следи, оставени от нас, но те същевременно са и в нас самите. Ако са добри - топлят, как топлят само...! Ако ли не - какво пък, наши са и просто се стараем да не тръгнем отново по тях //макар че аз съм го правил, заради нещо, което в даден момент ми е било скъпо и е останало такова// Не можем и не бива да ги отричаме, защото отричаме по този начин и себе си. Ще бъдем изгубени, забравили кои сме всъщност. Абе, какво се раздрънках пак. Майната му... Път да има само, Краси! Път и за теб...
• krchernev (Красимир Чернев)

  2014-01-29T14:00:00+02:00
  Надявам се, че е поезия, въпреки битовизма, който си е съвсем буквален тези дни!
  Людмиле, често старите следи са много верни и ценни, а?!
  Благодаря ви, радвам се, че съм оставил приятно чувство!
• vega666 (Младен Мисана)

  2014-01-29T13:02:36+02:00
  Оригинално и свежо стихотворение. Впечатляваща образност и автентично звучене.
  
  "...бой със злите медузи на утрото, дето целуват като снежни жени..."
  
  Голяма находка /цитираната/!
  
  Изобщо, това е поезия!
  
  С най-сърдечен поздрав: Мисана
• sidi13 (Силвия Димова)

  2014-01-29T12:55:50+02:00
  "Като меч ще размахам лопатата,
  заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,"
  Тази сутрин видях доста бойци, така че не си сам!Поздрави за хубавия стих!
• purko59 (Ангел Веселинов)

  2014-01-29T12:25:39+02:00
  Поздравления, защитниче, на домашния дух и на топлината, човешката топлинка за изповедта и поетическото изпълнение!
• radiola (Рада Димова)

  2014-01-29T12:03:41+02:00
  По–добре битка със снега отвън, отколкото със снега вътре в теб!Успех в битката!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2014-01-29T11:56:38+02:00
  То, да беше сняг като сняг, можех и аз да грабна лопата и да ти помогна. Но не е... Битката с него е лична. Нахъсан си и това е чудесно. Пустият му Избор! Дори човек да реши да го направи, пъртината към него пак минава или най-малкото ще пресече няколко пъти оставените стари следи.