"Заслепени"

И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни!
Назад, към вечността на миналите дни,
надеждата ще търсим... и утеха.
Дъждът над нас не спираше да ни вали -
за истина сърцата ни са глухи!

Студени са сърцата - от леда покрити -
и злото пред вратите ни стои!
Спомените са завинаги от паметта изтрити -
щастието в пламъци гори!

Останала у нас, като вода в морето,
е цялата надежда на света.
Напуснала ни е отдавна - там, където
злото стиска нашите сърца.
А беше вечерта със звездите неразделна,
в мечти оставахме до сутринта.
А днес остана само болка безпределна -
отнета от сърцето любовта!

От грешките си днес сме уморени,
лицата ни са тъжни... вкаменени!
Безброй мечти изпепелени...
жестоко лъгани и заслепени!