Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи...
Дори и не отвръщаш...
Душата сякаш плаче...
Душата ми око!
А аз рисувам бяла
по небето форми,
повярвала в есените меки,
в младостта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up